Национална награда Христо Г. Данов

Националната награда „Христо Г. Данов“ е българска литературна награда, която се присъжда ежегодно по случай 24 май в къщата музей „Христо Г. Данов“ в Пловдив за принос в националната книжовна култура в девет категории:

  • българска книга (издател или автор на българска художествена литература);
  • преводна книга (издател или преводач на чуждестранна художествена литература);
  • хуманитаристика (издател или автор/преводач);
  • изкуство на книгата (издател или художник);
  • издание за деца (издател, автор, преводач или художник на детска литература);
  • книгоразпространение;
  • представяне на българската книга (автор или медия);
  • библиотеки и библиотечно дело (библиотека или библиотекар);
  • електронно издаване и нови технологии (организация или лице).

В първите три категории се участва само с нови издания и първи преводи. Лауреатите във всички раздели се определят от жури (председател и осем члена) на конкурсен принцип.

Национална награда Христо Г. Данов
Национална награда Христо Г. Данов

Учредена е през 1999 г. от Министерство на културата, Националния център за книгата и община Пловдив във връзка с провеждането на „Европейски месец на културата“. Наградата се състои в малка пластика, диплом и парична сума (за 2007-а това са 2500 лева). Пластиката представлява месингова статуетка на бухал, напомняща за знака на издателство „Христо Г. Данов“. Статуетката е изработена от скулпторката Диана Райнова, между другото внучка на Николай Райнов и дъщеря на живеещия в Париж скулптор Боян Райнов. Проектът ѝ е дарение.

Всяка година се връчва и една голяма награда за цялостен принос. Нейните носители до момента са Блага Димитрова (1999)[1], Радой Ралин(2000)[2], Вера Мутафчиева (2002)[3], Ивайло Петров (2003)[4] [5], Владко Мурдаров (2004)[6], Константин Павлов (2005)[7], Валери Петров (2006)[8], Александър Шурбанов (2007)[9],Любомир Левчев (2008), Генчо Дончев (2009), Божана Апостолова (2010)[10], Стефан Цанев (2011)[11], Любомир Илиев (2012)[12], Иван Теофилов (2013), Антон Дончев (2014), Надежда Захариева (2015). От 2008 година носителят на голямата награда за цялостен принос се определя не от журито, а от Министъра на културата.